В тъмното
В ТЪМНОТО
Лежа сама във тъмната си стая
И нещо глупаво на телефона си играя
Някви тетрис блокчета си местя
После проверявам Фейсбук-а за известия
Купища покани за игри
Харесвания на статуси и снимки – три.
Но това въобще не ме интересува –
Кой с кого ходи, кой - кого псува
Съобщенията гледам често
А не светвам лампата да уча вместо
Гледам Я, че е на линия
Защо не пише… толкова е лесно…
Отварям за пореден път албума
Снимки наши пак разглеждам
Изплуват сълзи и усмивки дружно
Със една дума –
Носталгия и болка по спомени подреждам
Дисплея мокри бузи осветява
Сърце самотно миналото си опява
Чувам чувствата си всяка вечер
Тъжна, гневна ли, самотна ли съм?
И аз не зная вече…
Каза ми че ме обичаш…
В следващия миг отричаш
Каза ми да те почакам
И чакам в сняг – със зъби тракам…
Защо не пишеш? Какво се случи?
Защо си мислиш, че не се получи?
Защо го мислиш пак и пак?
Със чувства смачкай този страх!
Но писа ето – и ме изненада!
От дупка тъкмо аз се вадя.
И чудя се дали си струва?
Надежда даваш или се преструваш…
Защо ми пишеш? За играта?
Или си избрала да си смела?
Сложно нещо е това жената!
Иска ли или не иска – все решение не е взела!
Но тогава си помислих
Щом главата си изчистих
Щастието ми не е у тебе… то е в мене!
Отвътре трябва да извикам – Ден е!
Животът кратък е и стига
Не съм вързана за теб с верига!
Не отговорих ти нарочно
Метнах телефона на леглото мъчно
След секунди той изгасна –
Надеждата към теб задраснах
И видях, че през пердето
Виждам слънцето, небето…
Тъмното го победих
В тъмно светлината оцених
Но не изкуствената в телефона –
Попих лъчите на балкона
Животът кратък е и стига!
Не ще ме никой спъва, вдига!
От мен зависи как ще пея
Аз решавам кога се смея!
Защо живота просто не живея?
А не да питам как, защо да го живея!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Y. Panda Todos los derechos reservados
Мерси за коментарите 
