21 feb 2006, 17:20

В търсене на любовта

  Poesía
1.2K 0 9
Къде е любовта-единствената и голяма?
Не е ли огъня в очите ми зелени,
не е ли трепета в душата ми засмяна
или тече с кръвта ми в мойте вени?

Къде е любовта-единствената и голяма?
Не е ли в устрема на птичи полет,
не е ли в девствената пролетна поляна
или е в жарко лято-хладен повей?

Къде е любовта-единствената и голяма?
Не е ли в цъфнала, салкъмова гора,
не е ли в мириса на гнила шума
или в червеното на първата зора

Къде е любовта-онази чистата?
Не е ли в погледа невинен на дете,
в утехата на сбръчканата баба
или в искрените майчини ръце?

Къде е? Може би навсякъде! В душите ни!
Ако прегърнеш майка си без повод,
пред залеза на колене да паднеш
и на сина си кажеш простичко "Обичам те"!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ИЛИЯНА ТОДОРОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...