elenabili (Елена Биларева)
298 2386
17 nov 2010, 16:03

В търсене на мелници 

  Poesía » Filosófica
717 0 11
Навярно, побеляла като вятър,
в очакване на по-добрия свят,
когато мисля, че си ми понятен,
а ти ще си отдавна непознат,

тогава ще заспивам със албуми,
със снимки, пожълтели като мен,
отдавна неочакваща безумия
и страсти от живота състарен,

тогава лудо време ще събирам
в хербария на дългите си делници.
Ще го осъдя, че не ги намирам
онези, прословутите му мелници,

и ще се вдигна непоканена нагоре,
превърната във струйка сивкав дим,
а Господ небесата ще отвори,
(навярно и ще постеле килим),

ще ме погледне право във очите,
и ще попита: „Ти дали разбра -
мелниците винаги остават скрити -
чрез търсенето се гради съдба.”

© Елена Биларева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • !!!
  • Благодаря ВИ: Валя, Огнян, Галина и Маргарита! Нека е слънчево в душите ВИ!
  • Хубаво!
  • В Търсенето е Намирането

    Мъдрост и красота
    Поздравления!
  • Хубав
  • Това правим ние побелелите бабички.Гледаме си албуми и ...други ни6та
  • Благодаря ви: Валя, Ева, Дочка, Ники и Митко! Доче, интересно стихче! Митко, ударението е на последното "е" - постелЕ. Иначе си прав. На някои диалекти се казва именно постелé, а не постéле. Обаче пък, като се замисля, може да се използва и "постели". Тогава твоята версия би паснала перфектно. Благодаря!
  • браво...много дълбок стих
  • „Ти дали разбра -
    мелниците винаги остават скрити -
    чрез търсенето се гради съдба.”

    Целта е някъде.(Цял морков пред магарето)
    А пътят е единствен, неповтарящ се.
    По него срещи, изненади и обрати
    и пътници в коли или пеша...
  • Който търси - винаги намира... макар и не винаги точно това!!!
  • Мъдър стих!!!
Propuestas
: ??:??