Навярно, побеляла като вятър,
в очакване на по-добрия свят,
когато мисля, че си ми понятен,
а ти ще си отдавна непознат,
тогава ще заспивам със албуми,
със снимки, пожълтели като мен,
отдавна неочакваща безумия
и страсти от живота състарен,
тогава лудо време ще събирам
в хербария на дългите си делници.
Ще го осъдя, че не ги намирам
онези, прословутите му мелници, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up