Сърцето е ранено,
а душата...тя иска да лети свободна
заедно с твоята...
Но кървавата рана...тя не я пуска...
държи я там, дълбоко в мен...
И ме боли!
И не мога да те стигна,
не мога да се допра близо до теб,
до чувствата, до душата ти...
И сълзите падат от очите ми,
но не са чисти, блестящи и прозрачни,
а са сълзи кървави, сухи и горчиви...
Изпълнени с мъка, че те губя...
Аз съм скитница и прося любовта ти,
която никога не можах да спечеля,
но продължавам да се боря
и ще вървя по пътя към теб,
колкото и да е дълъг,
каквото и да ме чака там
аз ще бъда силна и ще те стигна...
И умирам от тъгата,
от това, че не си до мен...
Но ти не знаеш,
че аз просто искам да съм с теб!
И че ме боли...и не мога да те запазя за мен...
Подскажи ми какво да направя,
как да опазя чувствата ти,
как да спра болката,
как да излекувам раната в сърцето си
и как да спася душата си...
за да бъде заедно с твоята...
там, където ще сме щастливи...
Помогни ми!