22 jul 2006, 14:46

В търсене на пъта към теб

  Poesía
1.1K 0 0

Сърцето е ранено,
а душата...тя иска да лети свободна
заедно с твоята...
Но кървавата рана...тя не я пуска...
държи я там, дълбоко в мен...
И ме боли!
И не мога да те стигна,
не мога да се допра близо до теб,
до чувствата, до душата ти...
И сълзите падат от очите ми,
но не са чисти, блестящи и прозрачни,
а са сълзи кървави, сухи и горчиви...
Изпълнени с мъка, че те губя...
Аз съм скитница и прося любовта ти,
която никога не можах да спечеля,
но продължавам да се боря
и ще вървя по пътя към теб,
колкото и да е дълъг,
каквото и да ме чака там
аз ще бъда силна и ще те стигна...
И умирам от тъгата,
от това, че не си до мен...
Но ти не знаеш,
че аз просто искам да съм с теб!
И че ме боли...и не мога да те запазя за мен...
Подскажи ми какво да направя,
как да опазя чувствата ти,
как да спра болката,
как да излекувам раната в сърцето си
и как да спася душата си...
за да бъде заедно с твоята...
там, където ще сме щастливи...
Помогни ми!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...