29 jun 2008, 0:36

В ъгъла на горещите спомени...

1K 0 2
Рисувам. Лилаво-червени сънища.
Червено - да гори, и лилаво - защото го обичам.
Рисувам. В кръг преплитащи се пътища.
И всяка болка със цветове наричам...
                               ... и спомените все още мърдащи...
В центъра на твойта кръгла маса,
в  твоя чужд за мене дом,
захвърлени са два горящи фаса,
догарящи в червения си стон...
                                ... и две искри като украса...
Две чаши с недопито уиски
стоят до преливащия пепелник...
Така е отлежало, че чак се вкисва...
Недопито е, защото пази моя лик...
                                 ... от който вече ти е писнало...
В ъгъла на малката ти кухня
светила е мойта лампа.
Лилава - за мен я беше купил...
Красива беше, но сега я няма...
                                  ... във шкаф "Ненужни вещи" си я пъхнал...
Намразил си я, както мразиш мене.
Сега на мода е парещо червено.
Не мина от тогава много време,
а смени мойто лилаво със всичко нейно...
                                  ... нейното сатенено-червено...
И не е ли някак си нечестно
дори картината със черния арабски кон
да прежалиш безразмерно лесно,
че заради мен била е в твоя дом...
                                   ... там сега съм мразена и безизвестна...
А часовникът на стената с цвят "Венге"
броил е дните на тоя безпощаден маскарад.
Рисувам. Спомени и цветове...
С думи връщам времето назад...
                                   ... към отмитите от мойте сълзи твои брегове...      

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Станева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...