Рисувам. Лилаво-червени сънища.
Червено - да гори, и лилаво - защото го обичам.
Рисувам. В кръг преплитащи се пътища.
И всяка болка със цветове наричам...
                               ... и спомените все още мърдащи...
В центъра на твойта кръгла маса,
в  твоя чужд за мене дом,
захвърлени са два горящи фаса,
догарящи в червения си стон...
                                ... и две искри като украса...
Две чаши с недопито уиски
стоят до преливащия пепелник...
Така е отлежало, че чак се вкисва...
Недопито е, защото пази моя лик...
                                 ... от който вече ти е писнало...
В ъгъла на малката ти кухня
светила е мойта лампа.
Лилава - за мен я беше купил...
Красива беше, но сега я няма...
                                  ... във шкаф "Ненужни вещи" си я пъхнал...
Намразил си я, както мразиш мене.
Сега на мода е парещо червено.
Не мина от тогава много време,
а смени мойто лилаво със всичко нейно...
                                  ... нейното сатенено-червено...
И не е ли някак си нечестно
дори картината със черния арабски кон
да прежалиш безразмерно лесно,
че заради мен била е в твоя дом...
                                   ... там сега съм мразена и безизвестна...
А часовникът на стената с цвят "Венге"
броил е дните на тоя безпощаден маскарад.
Рисувам. Спомени и цветове...
С думи връщам времето назад...
                                   ... към отмитите от мойте сълзи твои брегове...