23 jun 2007, 11:32

В заспалите люляци

  Poesía
1K 0 7
Тази нощ имам себе си само и пролет безсънна,
която в заспалите люляци трескаво шета.
С фини пръсти дълбае в тъгата бездънна,
и звъни във очите ми с хиляди, хладни дайрета.

Пърхат влюбени птици, безгрижно припяват
в предчувствия знойни за лято горещо.
С всеки звук от гърдите си крехки сега се прощават
с дихание живот, с любовта си, и с неслучено нещо.

Те не знаят, разбира се, тези детайли жестоки.
Те са щастливите птици на тази пролет безсънна.
Нека летят във безгрижните техни посоки.
И със тях, и без тях, все така ще осъмна -

без криле, и прегърнала най-безпощадният начин
по улуците криви скръбта си да стичам.
Пролетта да вали вместо мен (аз не мога да плача),
а след нощ като тази - едва ли, дори да обичам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички
  • Аз не зная, разбира се, тези детайли жестоки.
    Може би без криле, и скръбта си прегърнала,
    по улуците криви се стичаш.
    Но защо не се връщаш сред нас?
    Как ни липсваш, и как те обичаме!
  • Много хубаво пишеш, Руми!!! Поздрави!!!
  • Много ми хареса. Поздрав и усмивки... ^^
  • "Пролетта да вали вместо мен (аз не мога да плача),
    а след нощ като тази - едва ли, дори да обичам."

    Поздрав за стиха!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...