8 abr 2006, 22:30

Вакуум 

  Poesía
836 0 3
В такива дни,
когато змиите са ми братя,
а болката е малка топка,
която с лекота преглъщам...
В такива дни,
когато вятърът е препариран въздух,
а улиците крият погребални шествия...
В такива дни,
когато всеки листопад е само край,
а камъните страдат от амнезия...
В такива дни,
когато поколения наред мълчат, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Маринска Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??