8.04.2006 г., 22:30 ч.

Вакуум 

  Поезия
704 0 3
В такива дни,
когато змиите са ми братя,
а болката е малка топка,
която с лекота преглъщам...

В такива дни,
когато вятърът е препариран въздух,
а улиците крият погребални шествия...

В такива дни,
когато всеки листопад е само край,
а камъните страдат от амнезия...

В такива дни,
когато поколения наред мълчат,
опровергани от беззвездно бъдеще,
а дребни мании изяждат словото...

В такива дни
се влюбвам във летаргия,
за да изпълня нощите с въпроси,
чиито отговори няма да открия
в прииждащите
други
дни...

В такива дни
съм
ВАКУУМ...

© Диана Маринска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??