Вакуум
В такива дни,
когато змиите са ми братя,
а болката е малка топка,
която с лекота преглъщам...
В такива дни,
когато вятърът е препариран въздух,
а улиците крият погребални шествия...
В такива дни,
когато всеки листопад е само край,
а камъните страдат от амнезия...
В такива дни,
когато поколения наред мълчат,
опровергани от беззвездно бъдеще,
а дребни мании изяждат словото...
В такива дни
се влюбвам във летаргия,
за да изпълня нощите с въпроси,
чиито отговори няма да открия
в прииждащите
други
дни...
В такива дни
съм
ВАКУУМ...
когато змиите са ми братя,
а болката е малка топка,
която с лекота преглъщам...
В такива дни,
когато вятърът е препариран въздух,
а улиците крият погребални шествия...
В такива дни,
когато всеки листопад е само край,
а камъните страдат от амнезия...
В такива дни,
когато поколения наред мълчат,
опровергани от беззвездно бъдеще,
а дребни мании изяждат словото...
В такива дни
се влюбвам във летаргия,
за да изпълня нощите с въпроси,
чиито отговори няма да открия
в прииждащите
други
дни...
В такива дни
съм
ВАКУУМ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Маринска Всички права запазени
Няма значение,просто се радвам да те чета и тук!
