9 sept 2010, 13:08

Вали 

  Poesía » Del paisaje
729 0 4

Вали

 

Вали, вали, вали.

 

И веселите капки
по куполи черковни
тихо тупкат.
Замлъкнали камбани
мокро лъсват,
през водно покривало
осенено блесват.

 

Вали, вали, вали.
 
И падащите капки,
засилени, игриви, 
през улуци шмугват.
Търкалят се,
премятат до умора,
когато спрат,
ръждиви празни тенекии пълнят.

 

Вали, вали, вали.

 

И рошавите капки
калчищата размекват,
диво свирят
симфонии,
напомнящи Чайковски,
по покривите
капещо изтананикват.

 

Вали, вали, вали.

 

Затихващите капки
под стрехите умити
плавно кацат.
По влажни дворища засъхват...
Протяжно сънени
в листа и цветове се сгушват.

 

Престана да вали.

 

Поглеждам –
усмихнато как сред божурите
след дъжд цъфтиш.

 

 

 

 

 

© Красиана Милева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??