Вали
Вали
Вали, вали, вали.
И веселите капки
по куполи черковни
тихо тупкат.
Замлъкнали камбани
мокро лъсват,
през водно покривало
осенено блесват.
Вали, вали, вали.
И падащите капки,
засилени, игриви,
през улуци шмугват.
Търкалят се,
премятат до умора,
когато спрат,
ръждиви празни тенекии пълнят.
Вали, вали, вали.
И рошавите капки
калчищата размекват,
диво свирят
симфонии,
напомнящи Чайковски,
по покривите
капещо изтананикват.
Вали, вали, вали.
Затихващите капки
под стрехите умити
плавно кацат.
По влажни дворища засъхват...
Протяжно сънени
в листа и цветове се сгушват.
Престана да вали.
Поглеждам –
усмихнато как сред божурите
след дъжд цъфтиш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красиана Милева Всички права запазени
Хубав стих!Поздрав!
