Валпургиева нощ
Толкова съм веща, че боли ме.
(С поглед съм кафяв, с уста проклета.)
Котешко е тайното ми име,
само мислите в нощта просветват.
В тази нощ, която ми е празник,
няма да ме сварите в леглото.
Паяк по постелята ми лази
и светулка влиза ми в окото.
Чувам: глас извива козодоя,
чувствам вълкодав в среднощна доба.
Тази нощ единствено е моя,
цялата съм в пламъци от обич.
С макове упойвам му екстаза
и към мен копнежът му влече го.
В нощ такава спотаявам Аза,
ставам неговото Алтер Его.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
