Eleya
209 el resultado
Питаш ли се често как ли оцелявам,
или е въпросът на живот и чест?
С моето достойнство нищо не признавам,
честно ще ти кажа: оживях и днес:
вятър ме повдига, люшкат ме вулкани, ...
  36 
Зимни светкавици някъде тътнат.
Бял змей докарва ни снеговалеж.
Селото някак е призрачно-плътно,
можеш ли в него с шейната да спреш?
Кръг се извива хей там, на мегдана. ...
  63 
Още съм жива. Морето е в мен.
Милва с огромни кристали солта му.
Рой водорасли ме вземат във плен,
сякаш наметнали голото рамо.
Кораб ми маха с червени платна - ...
  142 
Утро е, почвам деня си с кафе,
поглед към пресата и БеНеТе-то.
Бързо минавам през речния Фейс
и мисълта ми полита проклета.
Как си със здравето? Спа ли добре? ...
  240 
Над покривите пада вечерта,
а в мойта стая става светло.
Изскачат приказни неща
и аз заспивам неусетно.
Миньони, с чалнати глави, ...
  334 
Пресъхнала река съм аз,
със каменисто дъно.
Течах и със стихиен бяс,
догоре хвърлях пълни
води, и с пръски на дъга ...
  326 
- Гол си съм? – сега се пита
новоизлюпеният крал.
Дреме неговата свита:
„Как в заблуда е живял?“
- Кралството си ще заложа. ...
  518 
Сред билките, сред шепота, сред здрача
очаквам Еньовден в нескрит покой.
Най-бялата бреза кове кълвачът:
"Отново твой е той, отново твой..."
Издигат се сред светли звездопади ...
  386 
Ей, свети Димитре, користен светийо,
не разбра ли вече: твоя съм ламя.
С тази безхаберност ти ще ме затриеш,
старите си рани ще теша сама.
Истинска змеица съм за тебе, братко, ...
  709 
Не идвай, докато те чакам,
в съня ми не ровѝ нахално.
В тъмата черна птица грака,
звездите светят неутрални.
И няма светлина... И помощ... ...
  416 
Отново четринайсти февруари
е празникът, наречен ми без теб.
И вътре в мен отново нещо пари -
едно сърце, обгърнато от лед.
Кокичета подали са главички ...
  413 
(По Санвали Санвали)
Имам си мълчания-вода...
Толкова са гъвкави и пивки.
Те ми дават своя свобода
със съвета да не бъда плитка. ...
  404 
Господи, аз съм прашинка в окото,
дразня и пускам сълза след сълза.
Моля, не трий със юмрука, каквото
там е останало... Капка роса,
късче кристал от слана ледноскрежна ...
  956 
Някъде, извън масива,
чакам те на ягорида.
Вляво диша синя слива,
вдясно - вятърът изприда
нишки с камънак и пепел... ...
  479 
Огнени звезди в бокали пият
вино за нощта на Рождество.
А любимата на Бог - Мария,
мъчи се в момент на пиршество.
Само Ашерах на глас ликува, ...
  772 
Днешният ден е точка. Утре е многоточие.
Грешно и безпосочно изворче малко клокочи.
Вие се и бълбука от билото на планината.
Колко ли листи букови ще отнесе сланата?
Колко ли медни чанове няма да се завърнат? ...
  434 
Не си ми дал причина да остана,
когато бях единствена и твоя.
Сърцето ми разцъфна като рана
на хоризонта зад завоя.
И толкова променлив и себичен ...
  706 
Дали във някой друг живот
била съм птица?
Това е моят произход -
в небето - прицел.
Това е мое амплоа - ...
  392 
Кокориш ми се като някой вещер.
Аз скромно покрай тебе се усмихвам.
Дали пък помежду ни ново нещо
не провокира нови стихове?
Това е остроумието бързо, ...
  572 
Когато вече няма да се връщам,
когато прибера се при звездите,
ще свети само пламък в мойта къща,
а аз любов към всички ще изпитвам...
А аз от зло и жлъч ще ви закрилям - ...
  475 
С вълците ядох на обща трапеза,
бях и ще бъда един от тях -
толкова гладен и толкова глезен,
чак завидях!
Щом във гората залаяха псета, ...
  662 
Госпожа Сълза Христова беше детска учителка. Да, ударението падаше както обикновено – на и. Но кой знае защо, или точно защото, всички я наричаха Сълза ХристОва.
Беше добър специалист, децата си падаха по нея и накъдето и да се обърнеше се чуваше: „Спожо, това, спожо, онова!“ Тя винаги намираше врем ...
  585 
Простреля ме със сребърен куршум
и всички мои демони простреля.
Не трябваше да имам много ум,
да стане обща нашата постеля.
Споделяхме и радост, и тъга. ...
  508 
Кой твърди, че съм само от кал?
Някой, който човека е хванал
и го мачкал без милост и жал.
Бях вода и вода ще остана...
В моите клетки е сбрана тъга ...
  486 
Цял следобед небето изсипва
малки феи с прозрачни крилца.
Бягат, гонят ги с глас попресипнал,
цяла тумба зовящи деца.
И наметнати със одеяло ...
  474 
Такава безснежна зима -
светулки наместо сняг!
Звездите нежно взимат
самотност от моя праг.
Пчелите меда събират ...
  745 
Благодаря на Патриция за вдъхновението!
Зад седем добри небеса се прикрива небето,
което, навярно, ме караше да съм поет,
и колчем се сещах за него, аз пишех напето,
защото единствено то ме влечеше напред. ...
  480 
Живея в безвремие… Тебе те няма.
Едва ли очаквах тъждествен живот:
върви битието, подобно на драма,
прилично на сухо дърво.
И ангели плачат, а дяволи пеят, ...
  512 
Не, не съм луда вече по тебе
и замаяна вече не съм.
Отлетя като песен на лебед
надалече вълшебният сън.
След омаята идва пробуда ...
  576  14 
Знам, че няма да ми звъннеш.
Вярно, есента боли.
Дъжд извива струи тънки,
не престава да вали.
Зная, че за мен не мислиш. ...
  542 
Не пускай есента в сърцето,
сезон е - мъртъв и суров.
Ще шета със коса, додето
изскубне всякаква любов.
Не гледай, че подбира багри, ...
  1077 
Защо да лъжа? Много ми тежи
животът след нелепата раздяла,
обсебена от корист и лъжи,
но някак с миналото оцеляла.
Защо да лъжа, изживявам пак ...
  910 
В тъмна доба на тебе наречена,
отброявам с тъга часовете.
В русло дълго на Времето вечно
водопадът ми шеметно свети.
Есен пъстра дърветата шари ...
  449 
Градът на липите ухае на мрак,
луната е зрънце къпина.
Там спънах се, ходейки, с десния крак,
изпсувах наум, и отминах.
В града на липите забравяш, че сам ...
  1274 
С последни дни на лятото в Несебър,
очакваш октомврийски мъж...
Дъждът върху скалите е приседнал,
от времето се скрил - един и същ.
И заедно поглеждат към вълните ...
  495 
Загубих те в рояка от вселени.
Остана с мене верният ми стих.
Различна съм и вече неизменно
на други теми аз го посветих.
Живееше във него постоянно, ...
  510 
В кутийката с вълшебните неща
ще скрия любовта към теб.
Там има чиста детска суета -
и строфите на много млад поет,
и шарено, от сойките, перце, ...
  521 
Говорят ми една за друга,
а аз броя звезди.
Едната смин и теменуга,
а другата пък... дим.
Приятелки са ми и двете, ...
  592 
Бивше мое момче, мой бял натрапващ се нарцис,
времето не тече, а е затворено в карцер.
То минава край нас и го повлича пороят,
свърши нашият час, вече не съм само твоя.
Всеки излишен звън е влизане в чуждо пространство. ...
  492 
Завърнал се е оня дъжд,
пияна който ме остави,
да чакам ласката на мъж
под керацудени ластари.
И стана светло като ден ...
  498 
Propuestas
: ??:??