18 dic 2009, 13:37

Вампир 

  Poesía » Otra
772 0 2

Златен дъжд вали в очите,

поток златен във вените тече

и златни капки по земя се стичат

от рани на разкъсано сърце.

Дъждът в очите преминава в буря,

потокът вече пресъхна

и в мрака златни две очи те гледат -

очи на хищник са сега.

Сърцето вече е умряло,

душа - изчезнала е тя.

В нощната тъма държиш

малка ледена ръка.

 

Ръката мъртва не е -

жива е,

устните не са замрели -

движат се.

Докосват нежно, крехко гърло,

целувка сладка, аромат попи

и събуждат се инстинкти нови,

непознати, плашещи дори.

Захапка мощна,

топла кръв по острите резци,

живот изсмукан, после бяг

и страх от първи слънчеви лъчи.

© Марина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??