Вампир
Златен дъжд вали в очите,
поток златен във вените тече
и златни капки по земя се стичат
от рани на разкъсано сърце.
Дъждът в очите преминава в буря,
потокът вече пресъхна
и в мрака златни две очи те гледат -
очи на хищник са сега.
Сърцето вече е умряло,
душа - изчезнала е тя.
В нощната тъма държиш
малка ледена ръка.
Ръката мъртва не е -
жива е,
устните не са замрели -
движат се.
Докосват нежно, крехко гърло,
целувка сладка, аромат попи
и събуждат се инстинкти нови,
непознати, плашещи дори.
Захапка мощна,
топла кръв по острите резци,
живот изсмукан, после бяг
и страх от първи слънчеви лъчи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Всички права запазени
Добро описание, римата куца на места, но понеже имам слабост към темата за вампирите ще си затворя едното око 
Поздрав!
