26 mar 2010, 21:30

Вампири

  Poesía » Otra
1.5K 0 5

Вампири

 

Емоция издава лицето пребледняло,

желание разпаля ледената кръв,

със сладост се изпълва безсмъртното му тяло,

като звяр той сграбчва поредната си стръв.

 

Но не любов го тласка –

да си влюбен що е – той не знае.

Кърви иска, а не ласка –

за вампирите това съдба е.

 

След кървавата баня той прави жертвата покойник –

поредният, почувствал със живота тежката раздяла.

А вампир с вампира все е двойник –

ще изчезне, щом зората е изгряла.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мег Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...