Вампири
Емоция издава лицето пребледняло,
желание разпаля ледената кръв,
със сладост се изпълва безсмъртното му тяло,
като звяр той сграбчва поредната си стръв.
Но не любов го тласка –
да си влюбен що е – той не знае.
Кърви иска, а не ласка –
за вампирите това съдба е.
След кървавата баня той прави жертвата покойник –
поредният, почувствал със живота тежката раздяла.
А вампир с вампира все е двойник –
ще изчезне, щом зората е изгряла.
© Мег All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
