24 sept 2012, 10:58

Ванилия

  Poesía » Otra
1.1K 0 4

малко бели лебеди
малко крокодилски сълзи
малко безмълвие безсъние
малки корабчета
малка ексцентрична шапка
малка метална кутия от бира
малко стомана в сърцето
малки лилави ръкавици
малко голота
малко ванилия
малко листо от кестен в джоба
малко агония
малка руса мексиканка
малко американски стихове
малко черно невидимо
малко обречена любов
малко търсиш малко намираш
малък нервен гърч
в спиците на колело
малки апатични клоуни
малки коне със сдържани усмивки
малка равнодушна луна
малко издълбано зрение
малко отмъстители
малко небесни красавици
малки чувства в три цвята
зелен жълт и черен
малки сурови хребети
във Елада
малкото ми въображение
спи на пейка
малко бяло поле
малка котка мека като
януарски сняг

бягай от тишината гринго
потъвай в грях

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светла Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наистина всичко е малко пред голямата душевност, която жажда големите и силни изживявания. Ти знаеш да търсиш. И търси, прибавяй болката от живота, романтичке...
  • Не знам от кое по колко малко.....ама голямо мазало е станало!!!
  • малко откраднато време през почивката, за голяма поезия...!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....