Помниш ли онзи сладолед
и усмивката ти върху него?
А как ми каза онзи куплет
и аз се влюбих в теб... или във него...
Топлата стая с камината, помниш ли,
и как се взирахме в огъня?
Как се обичахме, а плакахме ли?
Но как се смяхме, помня.
Помниш ли, не вярвам, че забрави
онези целувки толкова вкусни?
Обичам те, не вярвам, че забрави
твоите ванилови устни върху моите устни.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
