Помниш ли онзи сладолед
и усмивката ти върху него?
А как ми каза онзи куплет
и аз се влюбих в теб... или във него...
Топлата стая с камината, помниш ли,
и как се взирахме в огъня?
Как се обичахме, а плакахме ли?
Но как се смяхме, помня.
Помниш ли, не вярвам, че забрави
онези целувки толкова вкусни?
Обичам те, не вярвам, че забрави
твоите ванилови устни върху моите устни.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
