21 nov 2007, 8:21

Ванилови устни 

  Poesía » De amor
1345 1 10

 

Помниш ли онзи сладолед

и усмивката ти върху него?

А как ми каза онзи куплет

и аз се влюбих в теб... или във него...

 

Топлата стая с камината, помниш ли,

и как се взирахме в огъня?

Как се обичахме, а плакахме ли?

Но как се смяхме, помня.

 

Помниш ли, не вярвам, че забрави

онези целувки толкова вкусни?

Обичам те, не вярвам, че забрави

твоите ванилови устни върху моите устни.

 

© Фа Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ванилияяя...спомени...любов,красота!Хареса ми!
  • Замириса ми на ванилия!Браво,Фа!Харесва ми!
  • Знам че не обичаш (знаеш кое), но...сладко е.
  • Чедесен ванилов стих! Поздрави!!!
  • Много ми допадна!И неволно си облизах устните
  • Много сладък,ароматен и чувствен стих!
    Браво!
  • Прекрасно е, Фа.
    Ванилово и нежно.
    С много обич.
  • Докато чета последния ред ми се стори, че ми замириса на ванилия...Обичам аромата на ванилия!Внушаваш, въздействаш, направо ме хипнотизира! Много хубаво стихотворение!
  • Фейти, много е сладко...
    Хубав стих! Поздравления!
  • Малко романтично и малко тъжно. До тук с малкото. От тук - с голямото. Много хубаво стихотворение, приятно за четене, мелодично и напевно. На мен много ми харесва!
Propuestas
: ??:??