29 dic 2006, 15:10

Варненска рапсодия

  Poesía
1.1K 0 6

Докато се движиш из улиците варненски,

открий ме сред мъртвите листа.

Усети ме в капките студени на дъжда,

дъха ми почувствай близо зад гърба ти

 

така, както устните ми по врата ти.

Милувката ми от облаците ти вземи,

а мен самия от въздуха ме открадни.

Целия съм там край теб...

 

Събери ме, отнеси ме в място недостъпно, свято.

Целувай ме безспирно, страстно,

сърцето ми ти пази сарматско

и с твоето го слей в единно царство.

 

Какво си ти?...

Един нестихващ полъх...

Усмивка жареста и мек сатен...

Едно сърце прегарящо... жест опитомен...

Цигара ароматна и несвършваща...

Любов безкрайна и нестихваща...

 

Какво си, дявол да го вземе?...

Улица крайбрежна, на дъжд мирешеща...

Езерна русалка, търсеща... друг приказен герой.

Сласт и шепот нежен, приканващ към покой.

 

- Господи, та теб те има!!!

Ето, пак на тоз завой, привижда ли ми се?

Не, това си ти, неземна хубост ти отреди

Тоз, който мен не пощади.

 

Наказание ли, участ страшна,

съдба ли, карма ли не става ясна

таз агония защо ми причини

Тоя, който теб с магнетизъм нечовешки надари

 

Търся те в съня си... и не разбирам?

Пробвам в спомени да те събирам.

Пъзели с загубени парченца да нареждам,

във вените ми си загнездена, усещам!

 

Ще почакам, някой ден,

може би ще разбера, дали е зла или добра,

дали е  слабост – Ахилесова пета -

или богатсвото несметно цяло на света.

 

 

 

 

 

 

 

Дотогава ще търпя...

Ще продължавам да те търся из съня,

ще копнея със спомените, напоени с теб,

ще обикалям улиците, с търсещ взор навред.

 

Като Епикур ще се отдам на сладост,

в алкохол и дим ще се надявам да изпитам най-накрая радост...

Тъй далечна си ми ...ти ме викаш???

Оооо, блажени миг, благодаря...

 

Чудото библейско веч се състоя... Ах, съдба!

Прегърни ме, отнеси ме, в място недостъпно, свято.

Не ме раздавай, прегърни ме и целувай ме безспирно, страстно.

Сърцето ми пази сарматско и с твоето го слей в единно царство.

 

Сега разбирам, прав съм бил, това си ти

Един нестихващ полъх...

Усмивка жареста и мек сатен...

Едно сърце, прегарящо... жест опитомен...

Цигара, ароматна и несвършваща...

Любов, безкрайна и нестихваща...

 

 

 

Благодаря ти !                                                                                   

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...