Rino (Димитър Ангелов)
5 3
Dec 29, 2006, 3:10 PM

Варненска рапсодия 

  Poetry
839 0 6

Докато се движиш из улиците варненски,

открий ме сред мъртвите листа.

Усети ме в капките студени на дъжда,

дъха ми почувствай близо зад гърба ти

 

така, както устните ми по врата ти.

Милувката ми от облаците ти вземи,

а мен самия от въздуха ме открадни.

Целия съм там край теб...

 

Събери ме, отнеси ме в място недостъпно, свято.

Целувай ме безспирно, страстно,

сърцето ми ти пази сарматско

и с твоето го слей в единно царство.

 

Какво си ти?...

Един нестихващ полъх...

Усмивка жареста и мек сатен...

Едно сърце прегарящо... жест опитомен...

Цигара ароматна и несвършваща...

Любов безкрайна и нестихваща...

 

Какво си, дявол да го вземе?...

Улица крайбрежна, на дъжд мирешеща...

Езерна русалка, търсеща... друг приказен герой.

Сласт и шепот нежен, приканващ към покой.

 

- Господи, та теб те има!!!

Ето, пак на тоз завой, привижда ли ми се?

Не, това си ти, неземна хубост ти отреди

Тоз, който мен не пощади.

 

Наказание ли, участ страшна,

съдба ли, карма ли не става ясна

таз агония защо ми причини

Тоя, който теб с магнетизъм нечовешки надари

 

Търся те в съня си... и не разбирам?

Пробвам в спомени да те събирам.

Пъзели с загубени парченца да нареждам,

във вените ми си загнездена, усещам!

 

Ще почакам, някой ден,

може би ще разбера, дали е зла или добра,

дали е  слабост – Ахилесова пета -

или богатсвото несметно цяло на света.

 

 

 

 

 

 

 

Дотогава ще търпя...

Ще продължавам да те търся из съня,

ще копнея със спомените, напоени с теб,

ще обикалям улиците, с търсещ взор навред.

 

Като Епикур ще се отдам на сладост,

в алкохол и дим ще се надявам да изпитам най-накрая радост...

Тъй далечна си ми ...ти ме викаш???

Оооо, блажени миг, благодаря...

 

Чудото библейско веч се състоя... Ах, съдба!

Прегърни ме, отнеси ме, в място недостъпно, свято.

Не ме раздавай, прегърни ме и целувай ме безспирно, страстно.

Сърцето ми пази сарматско и с твоето го слей в единно царство.

 

Сега разбирам, прав съм бил, това си ти

Един нестихващ полъх...

Усмивка жареста и мек сатен...

Едно сърце, прегарящо... жест опитомен...

Цигара, ароматна и несвършваща...

Любов, безкрайна и нестихваща...

 

 

 

Благодаря ти !                                                                                   

© Димитър Ангелов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??