Вашата мискинка Гинка
Сватьо,
не изтрайвам до зарана,
ще ти кажа днес що стана.
Ку не кажа – шъ съ пръсна.
Случката, ша знайш, е мръсна,
гадна, даже и порочна.
Чудя се отде да почна?
Знаеш мъ, чи съм припряна,
домакиня съм прибрана
и от работа не бягам.
Та, към икиндия слагам
аз на рамото мотика
и потеглям към „Чифлика”
лозето да прекопая.
Лозето ни е далече,
пък и слънцето припече,
та поспрях да си почина
край узрялата къпина.
Тъкмо сложих си главата
в сянката ù на тревата,
профуча през пътя прашен
заек някакъв подплашен.
Плюх си в пазвата веднага.
Рекох си: „От що ли бяга?”
Освен мене никой няма.
Но сред нивата голяма,
с избуяла зряла ръж,
зърнах аз да крачи мъж.
Крачи бързо и не спира.
„Сигурно е бригадира?
Що сред нивата се крие
в жегата по икиндия?
Късно е, пък и горещо…
Тука, май, ще става нещо?
Той ли е? Не е ли той?
Има неговия „бой”
и капелата му – бяла…
Брей, да му се не видяло,
май не виждам надалече!
Че поспри се, бре човече!...”
Ни веднъж не се обърна
ликата му аз да зърна.
Но видях, че в маранята
бърза право към лозята.
„Трай си, там ще го позная!”
И нали сърце не трае,
бързо кърпата си вързах
и към лозето забързах.
Мале, дъх не ми остана!
Строполих се до герана
със измъчена душица
да се плисна със водица,
а наоколо лозята
тихо шушнат със листата.
Жега, пустош е голяма,
освен мене, никой няма.
„Сигурно от маранята
пламнала ми е главата,
та сред нивата със ръж
привидяло ми са й мъж?
Дърта главо, побеляла,
май си вече изкуфяла?!”
- Ставай, лозето не чака!
Или мина ти мерака
да въртиш мотика тежка
в тази икиндия жежка? -
съвестта ме укорява.
Но нещо в лозето зашава,
чух, че някой стене страстно
и ми стана всичко ясно.
Тази, дето страстно пъшка,
явно на мъжа си кръшка.
Тука с чуждия „мъжага”
рога на своичкия слага.
Гледай ги, какви мискини,
мачкат моите лозини!
- Чакай, чакай, „ненагледна”
ей сега ще те издебна
и с любовника ти скъп
ще те хвана „на калъп”.
В лозето любов ще прави!
Трябват ти шамари здрави!
И на тебе, майчин сине,
няма да ти се размине!
Утре всеки ще научи
що във лозето се случи,
да се помни и се знае,
Гицка гадости не трае!
Тъй ми, за едната чест
съм живяла аз до днес!
Да не мислят, че е лесно,
но и щерката е честна
и синът ми е почтен
и е скромен като мен.
Грабнах клонка от коприва
и им се нахвърлих диво.
Изненадах ги с атака.
Шибнах със коприва яко
кълките на онзи мъж...
Но се сепнах изведнъж.
Божке, ти ли си, Стоене?
Моят син стои пред мене,
а пък потната мискинка
се оказа ваша Гинка.
Тя, балдъза на Стоян,
кумри ми се гола там!
Сватьо, станахме за срам!
Тоз резил ако научат
в село – чудо ще се случи.
То, добре, че бях саминка,
че в съседната градинка
нашият комшия Злати
не поливаше домати.
Знаеш го, че е клюкар,
нищо, че е мераклия стар.
Даже старото ни куче
ще узнае що се случи.
Е, сгрешили са децата,
ще си свиваме устата!
Как без чест ще се живее,
имаме си само нея.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Генка Богданова Todos los derechos reservados
