Българийка е топличка,

особено в сърцето,

а сестринската метличка

измита гнезденцето.

Спретнато ни е в гърдите,

а във къщи тича челяд,

и, измръзнали, петите,

топли ги огнище на вечеря.

Гостната гостоприемна

посреща драгите другари,

дрънкат гаванки, та емна

ги дружинката, та пари.

Млад момък Васил се учи, та учи,

занаята, абаджийството подхваща,

и в душата си сполучи,

че на Бога е послушен и че схваща.

Ала тоз долап с труда окичен,

дето чергите прилежно са постлани,

погледът заглежда ги различен,

и в душата - разлютява се рана.

Планината пребродил и дирил,

сърце свободно бие на върха Балкански,

от дете на кавал в горите свирил,

цървули късали му българските танци,

и пял, та пял,

хорá играл,

и тичал, па катерил,

па взор гордо е вперил,

че га от Балкана люто разлютил се Лъвский,

за туй, що България е в турско робство,

де в първи плач рожбите ни мъжки,

за еничери крадели ни ги във удобство,

и грозни, башибозушките читаци,

рязаха, разплискайки във кръв главите,

честта моминска пронизваха и тез диваци

доволно след позора, довършваха бащите.

Де е било, турчин да минава

и да не разчуми българска земя?

Плодородната, де що се там посява,

дава златно жито и розова вода?

Че нашите жени грижливи,

де трудът ги разкрасява и младеят,

пеят ли, пеят, по нашите ниви,

плод и реколта отгледали, греят.

И тогава готованец агарянин,

иде за разврят и за гулия,

да думне данък, че османин,

взима изобилен урожая връз просия.

Ала българинът нивга не е беден.

Пукнат, грошът ражда лев.

Ще пеем, докато сеем, турчино неден!

Васил Левски е! хайде, Обеси го с кеф!

Ще висне там на бесилка връз гарван!

Нали, на полето Софийско, наше, победно!

Уби ли героя ни? Аман!

Нищо не знаеш! Но е редно!

Редно е да знаеш, че загуби!

Загуби и злото, де вътре е в нас!

Че идеалът Левски ни пробуди!

Равенство, храброст и страст!

Справедливост геройска - нищо не дири.

Що е награда за сърцето Лъвско?

Хайде, обеси го!

И гръмна подир ни...

наградата му - Да сме Българско!

Вятърът засвири - от Софията до Априла!

Как разбуни гарваните напосоки,

че как блесна Слънцето на Василя!

Низини и планини - отекнаха жестоки!

Кръв да се лее, Българийо, майка на юнаци!

И не за мъст, а за нашата Свобóда!

И ако оръжието секне,

хващайте брат си!

Опълченския труп - по турската орда!

Като няма куршуми, оръжието е плътта ни!

Че и мъртъв, българин въстаник атакува!

Взехме го! Взехме го, ума ви!

България - тя не робува.

Кърваво сме потушени,

ала Богът всичко вижда.

Не в мъст, ни в омраза устремени!

Силата от справедливостта приижда!

За братско равенство, българи сме, осъзнати!

Не искаме да станем същи османлии.

И ето защо Будителите ни са святи!

Ние... ще ви помним, Народни ни светии!

За турчин и българин - същият закон.

Ала 'секиму - своето; и никога прегърбени!

Чест - не цар; ни позиция; отговорност и дом.

Всичките от майки сме откърмени.

Помнете го, Левски! Той е Човекът,

дето Българията я освободи!

Не с интриги и политика става леко!

А с туй, що извира от нашите гърди!

Достойно обикаляше балканският юнак,

да сее благодатна добродетел у човека,

храбър, украсил се с красота под калпак,

задружие, безкористност и трудолюбие во веки..

Левски, що за чиста помисъл и устрем!

Справедлив за благото задружно!

Точен, безусловен, освободил е... теб и мен.

И на него... друго не му е нужно.

Преди присъда блъсна главата в стената,

недоживял да види въстанието ни Априлско,

Обесен, без да знае на Българията бъднината,

неуловим, закачи си цървула, символа Василски!

Заловен от заптиета, него обградили,

След предателство на попа Кръстьо...

Но достойнството - победа на Васила,

направи тъй...

България възкръсна!