Вчера
Вчера исках да си поиграем на жмичка,
но ти се скри доста добре.
Търсех те дълго
по поля и треви,
зад голямото дърво пред блока,
зад старата каравана,
дори в колата на чичо Гошо...
Но уви теб те нямаше....
Стана късно и майка ми ме извика.
Така и не те открих никъде.
Къде ли се беше скрил?
Днес вече не играя на жмичка с теб.
Страх ме е да не се скриеш пак,
но този път не във някой храст,
или пък на къщичката ни на дървото...
Този път ме е страх да не избягаш,
защото няма да има на кого да кажа
"Най-накрая те открих" и
"Пу за мен"..
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лора Тодорова Todos los derechos reservados
