15 may 2010, 8:49

Вдишване

911 0 4

http://www.youtube.com/watch?v=cUvbN4JAtQQ

Може и да съм те вдишала,
някъде измежду молекулите
на отживяло необичане.
Без да искам. Погрешно съм чула,
няма как да си ми казвал,
че прекалено силно ми вярваш.
Как се издиша тази благодарност?
А със нея какво се прокрадва?
Честност? Дори не съм наясно
значението тук какво е.
Но тя намира свойто място.
Без мене, кой във мен говори?
Някак си съм те вдишала,
измежду всичките проклятия,
измислени за необичане.
Ще бъдеш ли въздуха на душата ми?

15.05.2010г.
гр. Сан Фернандо



I love you more than anything...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Събина Брайчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...