15 мая 2010 г., 08:49

Вдишване

908 0 4

http://www.youtube.com/watch?v=cUvbN4JAtQQ

Може и да съм те вдишала,
някъде измежду молекулите
на отживяло необичане.
Без да искам. Погрешно съм чула,
няма как да си ми казвал,
че прекалено силно ми вярваш.
Как се издиша тази благодарност?
А със нея какво се прокрадва?
Честност? Дори не съм наясно
значението тук какво е.
Но тя намира свойто място.
Без мене, кой във мен говори?
Някак си съм те вдишала,
измежду всичките проклятия,
измислени за необичане.
Ще бъдеш ли въздуха на душата ми?

15.05.2010г.
гр. Сан Фернандо



I love you more than anything...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...