"... my psychosis and inspiration... "
Да си имаш един такъв незаен,
да не му виждаш очите по цяла година,
а като го видиш с онзи поглед потаен,
в теб да се блъскат ветрове двамина.
Той трябва да е студен, да е далечен.
Да не говори направо, често да мълчи.
Вечно от горе до долу в черно облечен,
в него светът да е писък чуплив.
Да го гледаш свита, да го пазиш -
всеки полъх би отвял го далеч.
Да ставаш за него, да газиш ...