23 nov 2014, 12:08

Вдъхновение

  Poesía » Otra
536 1 0

Вървиш си сам насред гората,

вдишваш капчици роса.

Сутрин е, едва- едва зората

огрява спяща синева.

 

Зелените листа новородени,

огряни в нежна светлина,

блещукат, сякаш позлатени,

чувстващи позната топлина.

 

Сънено цветята се разтварят

и грейват с свойте цветове.

Омаяни от аромата поздравяват

птиците със чудни звукове.

 

Във транс стоиш и наблюдаваш,

потръпваш от нестихващата хлад,

и тихо във ума си обещаваш

винаги да бъдеш млад.

       

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Бум- бум Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...