Вдъхновение
540
1
0
Вървиш си сам насред гората,
вдишваш капчици роса.
Сутрин е, едва- едва зората
огрява спяща синева.
Зелените листа новородени,
огряни в нежна светлина,
блещукат, сякаш позлатени,
чувстващи позната топлина.
Сънено цветята се разтварят
и грейват с свойте цветове.
Омаяни от аромата поздравяват
птиците със чудни звукове.
Във транс стоиш и наблюдаваш,
потръпваш от нестихващата хлад,
и тихо във ума си обещаваш
винаги да бъдеш млад.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Бум- бум Всички права запазени
