mccm (Цветелина Маркова)
22 67
26 nov 2017, 23:36

Вдъхновението, измерено в безвремие 

  Poesía
800 0 3

Стоях и само наблюдавах нищото,
зачудена, заслушана, замислена...
Придавайки му смисъла на Нещото,
Зациклях в него и залисвах се...

 

А времето минаваше през мене-
усещах как стрелката ме пронизваше.
И в тъпанчетата кънтеше време,
а душата ми безвремие зовеше...

 

И често пъти, с пръстите си,
мислено стрелките спирах.
Бивах вкопчена в прегръдките му,
после пусках ги и с тях умирах.

 

И всеки път след спирането,
светът ми рязко почваше да се върти...
Да си навакса за откраднатото време,
шамар "житейски" да ми зашлеви...

 

Но инатът ми е силен
и уроците си трудно научавам.
Щом миг на тръпка появи се,
хващам пак стрелките и го удължавам...

 

После пак съм болна-
на лечение...
Но спомените за откраднатия миг,
превръщат се във мое вдъхновение.

 

А вДЪХновението, мило време
(както казват и за теб),
е било и винаги ще Бъде
най-доброто и успешно изцеление.

© Цветелина Маркова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??