Вдъхновението, измерено в безвремие
Стоях и само наблюдавах нищото,
зачудена, заслушана, замислена...
Придавайки му смисъла на Нещото,
Зациклях в него и залисвах се...
А времето минаваше през мене-
усещах как стрелката ме пронизваше.
И в тъпанчетата кънтеше време,
а душата ми безвремие зовеше...
И често пъти, с пръстите си,
мислено стрелките спирах.
Бивах вкопчена в прегръдките му,
после пусках ги и с тях умирах.
И всеки път след спирането,
светът ми рязко почваше да се върти...
Да си навакса за откраднатото време,
шамар "житейски" да ми зашлеви...
Но инатът ми е силен
и уроците си трудно научавам.
Щом миг на тръпка появи се,
хващам пак стрелките и го удължавам...
После пак съм болна-
на лечение...
Но спомените за откраднатия миг,
превръщат се във мое вдъхновение.
А вДЪХновението, мило време
(както казват и за теб),
е било и винаги ще Бъде
най-доброто и успешно изцеление.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветелина Маркова Всички права запазени
