Безсилна съм сега да се спася,
самотата ме поглъща...
Самотна пак съм в нощта,
самотна в някой ъгъл,
скрита от света...
Самотна съм сега,
но защо на мен се падна таз съдба -
да съм винаги сама?
Сега съм тази, дето няма чувства,
аз съм тази с ледените устни,
защото някога обичах до полуда,
а сега сърцето ми изстина...
Вече всякаква надежда се изгуби,
всяка капка смисъл в живота липсва...
Защо ли? Защото любовта подмина ме
без дори да ме погледне...
© Диана Иванова Todos los derechos reservados