Gab4ety (Диана Иванова)
15

Jun 11, 2008, 2:23 AM

Вече капка смисъл няма...

Poetry

852 0 1

Безсилна съм сега да се спася,

самотата ме поглъща...

Самотна пак съм в нощта,

самотна в някой ъгъл,

скрита от света...

Самотна съм сега,

но защо на мен се падна таз съдба -

да съм винаги сама?

Сега съм тази, дето няма чувства,

аз съм тази с ледените устни,

защото някога обичах до полуда,

а сега сърцето ми изстина...

Вече всякаква надежда се изгуби,

всяка капка смисъл в живота липсва...

Защо ли? Защото любовта подмина ме

без дори да ме погледне...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ruba (Руми Бакърджиева)

Ех, този мелодраматизъм! Сякаш на възрастта до 20 години всички са ги разтресли едни и същи чувства - тъга, самота, отхвърленост, липса на смисъл без някого... Хора! Живейте си младостта! Радвайте се на живота си! Бог ви е дал здраве, красота, какво ли не! Пишете за това! Пишете за приятелството! Пишете за хубавото лято! За изгрева, за цветята, за морето! Стига с това страдание! Не ви отива! Повярвайте ми!

2008-06-11T15:58:01+03:00

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0