Вече всичко е сън
и мракът се спуска наоколо.
Пада бавно нощта,
приспала завинаги утрото.
Ти с тихи стъпки ела.
Прегърни ме...
но не събуждай в мен чувствата.
Защото не искам да бъда сама.
Вече всичко е сън...
Но морето е истина.
Малка, плаха луна
сред звездите наднича.
Шепа пясък държа,
– скрити малки надежди.
Охлювче плаче в нощта...
Аз ти повярвах...
Наистина.
Виждам далечният бряг
– там се разбиват вълните ми.
Бавно пада нощта...
Аз не съм те обичала...
© Нели Р Todos los derechos reservados