Вече всичко е сън 

и мракът се спуска наоколо. 

Пада бавно нощта, 

приспала завинаги утрото. 

Ти с тихи стъпки ела. 

Прегърни ме... 

но не събуждай в мен чувствата. 

Защото не искам да бъда сама. 

Вече всичко е сън... 

Но морето е истина. 

Малка, плаха луна 

сред звездите наднича. 

Шепа пясък държа, 

– скрити малки надежди. 

Охлювче плаче в нощта... 

Аз ти повярвах... 

Наистина. 

Виждам далечният бряг 

– там се разбиват вълните ми. 

Бавно пада нощта... 

Аз не съм те обичала...