Gavrail45 (Гавраил Йосифов) Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
53 307
19 oct 2017, 0:37

Вечен

  Poesía » Otra
661 3 12

Вървя край Босфора

море със мраморен отблясък

слънцето лъчи събира в Златен рог

стени от крепост, древен отпечатък

и църквата въздигната към Бог.

 

Отсреща азиатски бряг

пюбов изпелила древна Троя

ятаганен блясък в конен бяг

в руините крие се покоя.

 

Величествен, красив е Цариград

събрал на три империи духа

приказка измислена от минал свят

вечността превърната в съдба.

 

Октомври, 2017

Варна, Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Заслужава си да се види!

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    Много ми хареса, Гавраил! Поздравления!
  • Иржи (Ирина Филипова)
    Иржи (Ирина Филипова)
    Не че стихът ти не е достатъчен,Гавраил,но човек трябва да се потопи лично ,да почувства магията не само на историята,но и многото различия от нашия свят! А ти правиш добра агитация за това!
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Еси,Маргарита,Ангел,Валя,Владислав,Силвия,Ренета,Пепи,Елица,Виолета,радвам се че проявихте интерес към моя пътепис.Наистина трябва да бъдем без предубеждения и видим красотите които историята е запазила за нас.
    Благодаря на всички!
  • Violet_86 (Виолета)
    Violet_86 (Виолета)
    Определено ми се иска да го видя след този стих
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Възхита и преклонение има в думите ти, Гавраил.
    И този вечен град ги заслужава...

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0