19.10.2017 г., 0:37

Вечен

659 3 12

Вървя край Босфора

море със мраморен отблясък

слънцето лъчи събира в Златен рог

стени от крепост, древен отпечатък

и църквата въздигната към Бог.

 

Отсреща азиатски бряг

пюбов изпелила древна Троя

ятаганен блясък в конен бяг

в руините крие се покоя.

 

Величествен, красив е Цариград

събрал на три империи духа

приказка измислена от минал свят

вечността превърната в съдба.

 

Октомври, 2017

Варна, Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Заслужава си да се види!

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса, Гавраил! Поздравления!
  • Не че стихът ти не е достатъчен,Гавраил,но човек трябва да се потопи лично ,да почувства магията не само на историята,но и многото различия от нашия свят! А ти правиш добра агитация за това!
  • Еси,Маргарита,Ангел,Валя,Владислав,Силвия,Ренета,Пепи,Елица,Виолета,радвам се че проявихте интерес към моя пътепис.Наистина трябва да бъдем без предубеждения и видим красотите които историята е запазила за нас.
    Благодаря на всички!
  • Определено ми се иска да го видя след този стих
  • Възхита и преклонение има в думите ти, Гавраил.
    И този вечен град ги заслужава...

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...