19.10.2017 г., 0:37

Вечен

657 3 12

Вървя край Босфора

море със мраморен отблясък

слънцето лъчи събира в Златен рог

стени от крепост, древен отпечатък

и църквата въздигната към Бог.

 

Отсреща азиатски бряг

пюбов изпелила древна Троя

ятаганен блясък в конен бяг

в руините крие се покоя.

 

Величествен, красив е Цариград

събрал на три империи духа

приказка измислена от минал свят

вечността превърната в съдба.

 

Октомври, 2017

Варна, Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Заслужава си да се види!

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса, Гавраил! Поздравления!
  • Не че стихът ти не е достатъчен,Гавраил,но човек трябва да се потопи лично ,да почувства магията не само на историята,но и многото различия от нашия свят! А ти правиш добра агитация за това!
  • Еси,Маргарита,Ангел,Валя,Владислав,Силвия,Ренета,Пепи,Елица,Виолета,радвам се че проявихте интерес към моя пътепис.Наистина трябва да бъдем без предубеждения и видим красотите които историята е запазила за нас.
    Благодаря на всички!
  • Определено ми се иска да го видя след този стих
  • Възхита и преклонение има в думите ти, Гавраил.
    И този вечен град ги заслужава...

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...