24 ene 2020, 10:31

Вечен огън 

  Poesía » Civil
377 0 1


Живот между светкавици и гръм,
изтичат бурно устрем и надежда,
мираж роден от тишина и звън
с вяра в бъдното се вглежда.
А може би това не е мираж,
пробляснал в мрака на душите,
а дълго чакан и желан кураж,
прерязал с дързост висините.
И може би е вечният стремеж,
горял в сърцата на дедите,
копнеж по волнокрилия летеж,
възкръсвал винаги в мечтите.
Призван да бъде цветната дъга,
която пали огъня на свободата,
бял полет към слънчева съдба,
отключил изгрева на светлината.

© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??