24 ene 2020, 10:31

Вечен огън

  Poesía » Civil
621 0 1


Живот между светкавици и гръм,
изтичат бурно устрем и надежда,
мираж роден от тишина и звън
с вяра в бъдното се вглежда.
А може би това не е мираж,
пробляснал в мрака на душите,
а дълго чакан и желан кураж,
прерязал с дързост висините.
И може би е вечният стремеж,
горял в сърцата на дедите,
копнеж по волнокрилия летеж,
възкръсвал винаги в мечтите.
Призван да бъде цветната дъга,
която пали огъня на свободата,
бял полет към слънчева съдба,
отключил изгрева на светлината.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...