20 abr 2010, 20:02

~***~ (Вечер, когато...) 

  Poesía
872 0 2

Вечер, когато обсипят небето звезди
и луната помилва ги с нежна милувка,
под одеялото, сгушени тихо - аз и ти -
споделяме вече брачни целувки...

А помниш ли нашето звездно небе -
как искреше от думи, още неказани?
Сега не знаеш, но прегръщаш ти две
сърца в моето тяло - скрити и пазени...

© Хриси Саръова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??