Вечер, когато...

15 may 2011, 13:16

Poesía

440 0 0

ВЕЧЕР, КОГАТО...

Вечер, когато си лягам,

мойта си молитва шептя:

"Слънчице, аз те обичам!" -

тез галени думи редя.

Да бъда с тебе аз искам -

ти реши и мойта съдба.

Веч здраво спомена стискам

и тез галени думи шептя.

Единствени те ми остават

за обичта ми свидна лек...

Със светлина ме даряват

за най-скъпия ми човек.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.