ВЕЧЕР, КОГАТО...
Вечер, когато си лягам,
мойта си молитва шептя:
"Слънчице, аз те обичам!" -
тез галени думи редя.
Да бъда с тебе аз искам -
ти реши и мойта съдба.
Веч здраво спомена стискам
и тез галени думи шептя.
Единствени те ми остават
за обичта ми свидна лек...
Със светлина ме даряват
за най-скъпия ми човек.
© Анка Келешева All rights reserved.