May 15, 2011, 1:16 PM

Вечер, когато... 

  Poetry
439 0 0

ВЕЧЕР, КОГАТО...

 

Вечер, когато си лягам,

мойта си молитва шептя:

"Слънчице, аз те обичам!" -

тез галени думи редя.

 

Да бъда с тебе аз искам -

ти реши и мойта съдба.

Веч здраво спомена стискам

и тез галени думи шептя.

 

Единствени те ми остават

за обичта ми свидна лек...

Със светлина ме даряват

за най-скъпия ми човек.

 

© Анка Келешева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??