11 jun 2022, 14:08  

Вечерен жест

  Poesía
448 0 0

Бял хоризонт вилня. По пладне

разплави мозъци, разлъчи

душа от тяло. Там пропадна

без вест сърцето ми измъчено.

 

И цялата природа секна;

укри се в свойто битие.

И по езика ми залепна

мечта за чаша питие.

 

Споено слънцето с пейзажа

и трезвост режеща - напук.

И няма бегъл намек даже

 за сянка, спомен, сън и звук.

 

И огънят едва понесе

разсеяния си огняр.

И Вечерта - пожарна весела,

отнесе на ръце Деня.

 

Тополите - правостоящи зрители,

на Ада изхода отприщили,

в небето си се разотиват.

Гълчавата на всички жители,

с компреса звезден окопитени,

по улиците се излива.

 

И ненадейно някой в мрака

за мойто се погрижи гърло.

И от ръкава му загърнат

отля се ручей бял - ръка

на някаква от здрач момиче,

из дворче с кладенец притичало

с бутилка бира на поднос.

 

Запих я бавно, на откоси ...

 

И там, където блесна жеста,

аз провидях с такава сила!

И музики, души и песни

о мене отведнъж се плиснаха.

 

... И стана хубаво от тайната

на Вечерта и тоя жест.

 

Банално битие ли? - майната му

на лековерния протест!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вълчо Шукерски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...