Тишина и мрак. Сама.
Среднощ. Две “аз”у мен в компания.
Актъори от житейска драма,
на сцената на будното съзнание.
Едното с трудните въпроси
към другото - в очакване поглежда:
“Коя съм? И къде съм? И защо съм?
Изпълнена с тревога и надежда.
Отговори! Разбра ли досега?
Аз чакам, но какво, не зная...
Печелих, губих като на война...
Дали ще мога да се опозная?!” ...