Вечно ще я има

Във утрото се ражда любовта,

докосва всяко кътче на душата,

понесла с есенни крила

усмивката красива на мечтата.

Живее в цветовете на деня,

на розата в дъха вълшебен,

дошла е тя от вечността

и сътворена е в свят древен.

На музиката в звуците трепти,

сърцето се вълнува, преоткрива

красивите очи, черти

и щастието чудно съществува.

Живее в мене любовта,

тъй нежна и недостижима.

Ти само протегни ръка

и нея вечно ще я има!

           Мария Мустакерска