26.10.2024 г., 11:45

Вечно ще я има

549 3 0
     Вечно ще я има

 

Във утрото се ражда любовта,

докосва всяко кътче на душата,

понесла с есенни крила

усмивката красива на мечтата.

 

Живее в цветовете на деня,

на розата в дъха вълшебен,

дошла е тя от вечността

и сътворена е в свят древен.

 

На музиката в звуците трепти,

сърцето се вълнува, преоткрива

красивите очи, черти

и щастието чудно съществува.

 

Живее в мене любовта,

тъй нежна и недостижима.

Ти само протегни ръка

и нея вечно ще я има!

           Мария Мустакерска

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...