Ще ме оставиш ли сама да спя
във тази тъй гореща вечер!?
Нима не чуваш тихия ми зов в нощта!?
Приласкай ме в жарка страст облечен!
Не ме оставяй никога сама,
не искам да си спомен тъй далечен.
Пожелай ме цяла и върни ми радостта,
приюти ме в топлата си гръд, човече!
И нека преоткрием своята съдба,
в очите ти потъвам всяка вечер.
Ела до мен и гушни ме просто ей така,
на любов обричай ме за цяла вечност!
© Пламена Владимирова Todos los derechos reservados