Lilia_Anna (Boyana)
135 529
28 mar 2021, 20:21

Вечност 

  Poesía » Verso libre
609 2 9

 

Не си напускал никога сърцето ми,

не си отдалечил сърцето си

от въздуха, във който дишам,

усещането,  тук си,

блян от светлината,

звезден блясък,

звук на песъчинка

в тишината.

До невъзможност е

да те сравня със някого.

Ръцете ти - леговища

на моите въздишки,

покои за клепачите ми.

Любовта е тиха и настойчива,

един безкраен звън

заселен във душата.

Аз ще се спусна в тихата и плавна,

във пълноводната река на любовта ти

и ще ме носи като лебед 

блестящата ѝ слънчева  повърхост,

небето отразила.

Във тихите и вечни води на любовта ти

ще съм жива.

© Boyana Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубав стих!
  • Пепи, много ти благодаря за вниманието, което си отделила на написаното!
  • "Не си напускал никога сърцето ми,
    не си отдалечил сърцето си"
    Хубаво!
  • Миночка, мила, благодаря ти!
  • Много искрено и влюбено,хареса ми! Поздрав!
  • Благодаря за това, че оцени и хареса стихотворението ми, Младене! Коментарът ти ме радва особено много!
  • Майсторски написана интимна лирика. "Ръцете ти - леговища на моите въздишки", Любовта...един безкраен звън заселен във душата", както и цялата финална част на стихотворението, са образи които могат да бъдат видяни само от силно поетично око. Поздравление, Бояна!
  • Благодаря ти, Силви! Радвам се,че ти хареса!
  • Отдаденост и красота! Не знам какво да кажа. Потопих се в този миг.
Propuestas
: ??:??