Вечност
Не си напускал никога сърцето ми,
не си отдалечил сърцето си
от въздуха, във който дишам,
усещането, тук си,
блян от светлината,
звезден блясък,
звук на песъчинка
в тишината.
До невъзможност е
да те сравня със някого.
Ръцете ти - леговища
на моите въздишки,
покои за клепачите ми.
Любовта е тиха и настойчива,
един безкраен звън
заселен във душата.
Аз ще се спусна в тихата и плавна,
във пълноводната река на любовта ти
и ще ме носи като лебед
блестящата ѝ слънчева повърхост,
небето отразила.
Във тихите и вечни води на любовта ти
ще съм жива.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Boyana Todos los derechos reservados
