Lilia_Anna
112 el resultado
Пъплещи похождения
в сумрака на смущението.
Прелитащи ивици светлина
под дъждовните пръстени.
Завързан на възел е вятърът, ...
  26 
Стъпки
на окапали листа
по мокрия паваж.
  36 
Като усърден паяк плетеш
магнетичната словесна мрежа,
о, ти, ефирно същество във груба плът,
примка за изгубени души.
Сърдечните си тайнствени прозрения ...
  162  13 
Ще се стопя
когато ме прегърнеш,
ще се стопя
и на дланта ти
ще остана светла капка.
  48 
прекосявам замлъкването
в което се заплита тънката ми рокля
студът нагазва кожата ми
  60 
Какво правим ние, човеците, на земята! Какво търсим, ако не намираме Господа! Кого възлюбихме, ако не познахме Господа! Как живеем, ако не викаме към Господа! Прах и пепел са дните ни, ако не ни водят към Господа! Благославяй душо моя, Господа!
  87 
Застиналото време
в паметта
отлива статуи -
крайпътни знаци.
  112 
Копринени крила на пеперуда.
Лазура на ветрило в маранята
разперва рая.
  111 
Раждаме се големи и ставаме малки! Раждаме се доверчиви и вярващи, а ставаме мнителни и неверни! Моята внучка на 6 е 100 години по-мъдра от мен. Тя винаги знае как правилно да постъпи и какво да каже, а аз със целия си житейски опит съм все така несигурна, объркана, грешаща, търся нейната мъдрост, т ...
  70 
Една целувка
времето скъсява
в часовника от
пясъчните мигове.
  69 
За някои мъже достигнатият житейски Еверест е венериният хълм.
Има жени, които са успели да превърнат вагиналната си флора във фауна.
  143 
Безсънно скита
в свойта всеобятност
времето,
изпълващо нещата
от раждане до разрушаване, ...
  127 
Недей загръща свойта самота,
годините напред са преброени.
И как жестоко стапя се пред нас
за щастие последно времето.
Недей извръща погледа встрани ...
  70 
Изоставени от любовта са нощите
под светещите в мрака облаци,
устните блестящи на луната
До самия връх изпълнен е
кристалът на копнежа. ...
  69 
Православен храм. Господ виси разпънат сред храма. Свещеникът служи Богу служба. „Ще се чете от светото Евангелие от Йоан“ „Да внимаваме“. Свещеникът чете евангелското слово. Вратата се блъска през кратки интервали. Не е работен ден и вътре нахлуват забързани люде, чинно носещи най-важното, свещи. Т ...
  88 
Живяхме с тебе толкова години,
от огън в лед и от небе до кръст.
Погребваха ни падащи лавини,
засипваше ни вулканична пръст.
Как дъвкахме юздата на живота ...
  188  10 
Смаляват се дните ми
капчуци пролетни
ледунките стопили.
  71 
Пълни със светлина
са дланите ми
пролетни лалета.
  119 
Няма оправдания на греха с „естеството“, което от грехопадението е противоестествено.
Няма основание за замяна на нормалното (вечното) с ненормалното модерно (временното).
Няма причина за прекрачване на посочената мяра, запазваща човешкото достойнство.
Няма разумност в излизането извън защитните гра ...
  92 
Не си напускал никога сърцето ми,
не си отдалечил сърцето си
от въздуха, във който дишам,
усещането, тук си,
блян от светлината, ...
  127 
Пишеш на ръба на света
на предела на съществуването
на епохата, закриваща времената.
Думите се движат
с подемните си машини ...
  86 
Прощавам означава побирам се на едно място с някой друг, съвместявам се с другия, умиротворявам се заедно с него. Прощавам означава, че личността ни изглажда ръбовете на душата си, за да не нарани другия. Да нямаш врагове е велико и божествено, дори и някой да се стреми да ти стане враг. Ако ти прощ ...
  105 
И ще замлъкне словото изящно,
надмогнато
с дълбоко тайнствено мълчание
на бъдещия век.
Светът все повече прилича ...
  94 
Жени
без условности
и съображения
женствени
и насищащи ...
  93 
небето слегнато разпуква
цвета на пясъчния бряг
нереален е пейзажа
с крайбрежни светлини.
опипваш сенките ...
  98 
Тъмна стая.
Казаното помежду ни
изсипа прах от звуци.
  100 
Докато отлитат и долитат птиците,
докато листата пронижат кората на дървото
и паднат патинирано овехтели,
докато щурците притегнат струните на крилата си
и протрита, струната се изгуби ...
  98 
Не искам
нищо да знам за поезията -
блудница,
скитаща между сърцата.
  113 
В Неделята на Митаря и Фарисея
Като планина са греховете ми
и аз стоя с вопъл пред нея.
Вавилонска кула е сърцето ми,
безсрамието ми надвиши облаците. ...
  134 
Денят присяда
на меката си опашка.
Котката лениво
прекоси уличката.
  148  13 
Хубаво, чисто, бяло,
сякаш си в нечия душа!
  128 
Нежни девици,
бели полски кринове,
пеперудените ви клепки пърхат,
пазейки тайната
на целомъдрието.
  104 
Любовта остана
зад стъклената преграда на времето.
Дланите ми
не се доближиха до лицето ти.
Аз изтичам като река край теб.
  74 
Студът мръзне върху ръцете.
Очите се приучиха
да виждат привидното.
Отвсякъде е вечност.
  157 
Изписаното свети
в двете букви на името ни.
Случилото се остава
докрая съществуващо.
Не бива да надничам ...
  166 
Стъклената чаша,
която те тревожи
със своята чупливост,
държейки я във ръцете си,
можеш да разбиеш в изстъпление, ...
  97 
Душите ни са голи охлюви
плъзнали във ниското,
убежище си търсят.
Утаен в недрата им
oстава блясъкът. ...
  87 
Забравен сред тревите на октомври
щурецът пее августовска песен.
Изгубен във сезона, не съзира
как в него бавно песента замира.
Той дълго вика своята любима ...
  106 
И тази нощ ще разиграем любовта
на масата зелена на комар,
ще я положим на масата като залог,
разкъсвайки гърдите си,
заливайки ги с алкохолни пари, ...
  113 
Не е лъжа твърдението, че често прибягваме до лъжата. На пръв поглед лъжата изглежда спасителна. Тя прикрива всичко, което се страхуваме да открием пред другите. Приспива вниманието им и разчиства пътя за постигане на нашата цел. Ако обаче се вгледаме по внимателно, няма как да не забележим куп недо ...
  222  10 
Propuestas
: ??:??