26 jun 2007, 15:53

Вечността на... МИГА 

  Poesía
839 0 4
На Съпругата ми

В чаша, вечност напълни...
празнината запълни...
със звън от сребърни сълзи...

Има ли причина днес...
да вървиш в този унес...
Здрача дом е за всеки щурец...

Песен ефирна гали тъмата...
Още ли копнеш за зората...
От днес дом за нас е гората...

Огнището е пламъка... ЖИВ...
В гората разцъфтял... ДИВ...
Отвъд всеки шепот... СИВ...

Косите бели галят мисълта...
А в очите попиват листа...
пожълтели като всички писма.

Но изгрева пред нас е...
Отново едно сме сега...
И през изсъхнали мечти...

Ще те поведа...
И може би там, в края...
Ще разбера...

Името на дъха...
Смисъла на Смъртта...

и...

Вечността на...

МИГА.







© Пламен Йовчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • МНого свежо пишеш!
  • Поздравления най-искрени и от мен
    Пожелавам ви ЩАСТИЕ!!!
  • Тоя пък кога се задоми ти бреееее
    ???
    Не вярвам
  • На 22 и вече семеен!
    Браво! Бъдете щастливи!
    Поздрави!
Propuestas
: ??:??